Нека тръгнем отдалече със следния въпрос: какъв е смисълът да се създават филми? Някои ще кажат, че целта е напълно комерсиална – поредният начин да се печелят пари с тази разлика, че в повечето случаи инвестициите трябва да са огромни, за да бъдат огромни и дивидентите. Добре, а какъв е истинският смисъл да се създават филми? Може би филмите, които се превръщат в класики и остават своя белег във времето, трябва да въздействат на зрителя, да събудят у него дадено чувство или да му повлияят по такъв начин, че сюжетът трайно да остане в съзнанието му.

Филмът „Където бродят дивите неща“ от 2009 г. е показателен пример за това. Вдъхновена от едноименната детска книга на Морис Сендак, тази филмова адаптация се харесва от хиляди. Може би причината за това е, че всеки някога е бил дете и успява да преоткрие себе си в приключенията на Макс – малкият герой, ставащ крал на дяволоподобните „диви неща“.

Режисьорът Спайк Джоунс се е справил великолепно със задачата да превърне в цял 97-минутен филм десетината изречения, които съдържа илюстрованата детска книжка на Морис Сендак, която без съмнение е по-малка дори от тази рецензия! Интерпретацията е повече от добра, защото не е никак лесно визуално да се представи нещо толкова абстрактно като детското въображение. Саундтракът към филма е запомнящ се и пасва идеално на цялостното настроение, което носи сюжета.

Анимацията на компютърно генерираните герои, в комбинация с костюмирани актьори, по някакъв странен начин объркват зрителя и го карат да не се замисля дали „дивите неща“ са реално съществуващи създания. По този начин той успява да се потопи във въображаемия свят на Макс и също като него да избяга далеч от дребнавите проблеми на възрастните – както е правил някога като дете.

Въпреки че авторът Морис Сендак вече не е на този свят, можем да сме сигурни, че след себе си е оставил прекрасно наследство, което благодарение на Спайк Джоунс и целия екип, реализирал този филм-шедьовър, ще продължи да живее занапред.

Моята лична оценка е: 9/10

Автор: Стелиян Николов, Steji